Димитровден

Димитровски месец – така наричали някога десетия месец от годината. Името идва от Димитровден - един от най-големите празници в народния календар.
Наричат го още Митровден или Разпус, честваме го на 26-ти октомври всяка година в памет на свети Димитър Солунски.
И до днес са запазени редица обичаи и вярвания, свързани с Димитровден, a съвременните българи с удоволствие си припомнят приказки и легенди за светеца - смел воин, закрилник на бедните и слабите, наемните работници и строителите.

Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес.
В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.

В тази тема ще припомним преданията, традициите и обичаите свързани Димитровден.

легенда

Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.
След време време това и се случило. Димитър видял от една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър, а ламята дала душата на брат му. Двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.
В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврат в годишното време и слага началото на зимата.
Българската поговорка гласи: "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято". 
Според поверието в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря и от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

поверия

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Някои от тези поверия гласят:

• Димитровден е характерен с обредно полазване и гадаене по първи гост. Обредът се нарича по различен начин в различните краища на страната - булезен, булезване или полязка. Вярва се, че ако първите полазници са момчета през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
• В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. 
• Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата дървена тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
• Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици блещукат със синкав пламък.

Обреди и Традиции

• На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" /произлиза от сгляда, сгледа - избор на мома/ пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.

• Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Трапеза

Традиционната трапеза на празника е богата и на нея задължително присъстват курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена.
Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, рачел, тиква.

На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата.
Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.

Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес.
В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.