Игнажден

На 20-ти Декември църквата почита паметта на Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден и е един от празниците с най-много поверия и ритуали.

Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година.
В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни /от Игнажден до Богоявление/ и прехода от старата към новата година.
Макар, че празникът се празнува в цялата страна, той е познат под различни наименования.
В различните краища на България се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица.

История

Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, известен е като ученик на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов. През своя съзнателен живот той е заемал архиепископската катедра, като"мъж апостолски във всичко", който грижливо управлявал Църквата във Антиохия, но е застигнат от участта на повечето ранни християни.
В следствие на гоненията срещу привържениците на тази нова религия Св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Той загива на сцената на римския колизеум разкъсан от диви зверове. Това става по време на управлението на император Траян Деций /249-251г/.

Трапеза

Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер и храната е изцяло постна.
На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади около масата. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
На трапезата още трябва да присъства ошав, варена царвевца, зеле, лук, туршия, картофи с ориз, булгур, питка и кравайчета.

Гадания и Поверия

• Един от характерните обичаи на на Игнажден е гадаенето за първия гост, или иначе наречно - "полазване".
  На този ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Вярва се, че ако първият гост е малко момиченце, то през идващата година ще има повече женски животни.
  Ако случайно годината е добра както за земеделица, така и за скотовъдеца, то те канят на следващия Игнажден същия полазник, който черпят с вино и ракия. Стопаните му подават и тъй наречения “Игнажденски кравай“, който се приготвя специално за този ден.

• В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население, домакинята подава на гостенина полазник решето и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята,а след тези действия започват да наричат за плодородие.

• Друго характерно за този празник е, че на него жените в къщата не вършат никаква домашна работа.
  Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това на този ден не работят младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено раждане.

• Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого и кога ще се омъжат.

Като цяло множеството гадателски практики, които се извършват на Игнажден са наследство от нашия езически период. Така също ролята на самия полазник в далечното ни минало се е извършвала от самия жрец, а самата благословия се явява магическо заклинание за благополучие и проспиритет, който е изричал жреца като духовен наставник на нашите прадеди.

На Игнажден обръщаме внимание на малките символи..

• На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът от дома.
• На този ден не се иска и не се дава нищо назаем – нито пари, нито стока.
• На Игнажден не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза и на двора, за да мътят кокошките повече.
• На този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
• На Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.
• На този ден не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
• На Игнажден не се пере, за да не налети болест.
• На Игнажден бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си.
• На този ден мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
• На Игнажден се палят големи огньове - слънчева магия!
• Игнажден е денят на зимното слънцестоене и всъщност, първият ден от Древния български календар.
• От Игнажден денят започва да расте по-бързо.
• На Игнажден се захваща новият квас за хляба.
• По това кой човек пръв влезе в дома Ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината.

Имен Ден

На Игнажден имен ден празнуват всички носещи името:
Игна, Игнат, Игнатий, Игнатия, Огнян, Огнен, Огняна, Пламен, Пламена и техните производни пламенни имена!