Ивановден

Ивановден е следващият от поредицата важни дати, с които стартира новата година.
По стар стил празникът, заедно с Йордановден, бележат средата на зимата. Тогава обикновено времето е било най-студено и с най-много сняг.

Ако на Йордановден се празнува кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител, то на Ивановден се почита самият Йоан Кръстител. Светецът е наричан още „Предтеча“, заради това че по време на своите проповеди е подготвял хората за идването на Спасителя.

Прочистване от злите духове на Ивановден

Според залегналите в традициите вярвания, кукерите може да посещават домовете и на Ивановден, което е 7-ми януари. На някои места в страната, в опит да съживят старите традиции, се налага празнуване и по стар стил на 20-ти януари, като обикновено се изпълняват различни типично местни ритуали. Ето защо през последните години все по-често традициите в различните части на страната се променят и на датата по стар стил също се появяват маскираните групи, традиционни за празника. Разбира се, както се полага, те посещават домовете на хората и извършват определените действия за прогонване на злите сили и духове.

Старата дата на Ивановден е била в средата на зимата, което пък значи, че земеделската година е била в почивния си период. С настъпването на Ивановден обаче, хората са опитвали да намекнат на зимата, че й е време да си ходи. Време й е да дава път на топлата и приятна пролет и на новото начало във всичко. Както във всички поверия в периода около празниците и на този ден кукерските обреди и изгонването на духовете е свързано с пожелания и наричане за плодородие, берекет и здраве в предстоящата година.

Побратимяването на Ивановден

В нашата традиция Ивановден е празник, посветен на кумството и побратимството, а в по-широк съвременен смисъл - на приятелството.

В народните представи, когато Господ поделял света, на св. Иван се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства.
Кумовете ритуално къпели младоженците, които са венчали през изминалата година, пръскайки ги с вода, a младото семейство задължително посещавало вечерта дома им, носейки питка, кравай, баница, вино и ракия.

На този ден, както и на други празници, извършвали ритуала за побратимяване. А онези, които вече са встъпили в такова родство, празнували с побратимите и посестримите си.
В различните райони на страната обредът се извършва по типични за мястото начини.
Най-общо казано желаещите да станат побратими, си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния.
При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето. Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са символи, които пожелават здраво и дълго като вечността приятелство.

Трапеза

На имен ден гости не се канят, те отиват в дома на празнуващия без покана.
Има поверие, че е лоша поличба, ако на Ивановден именикът не бъде посетен от гости.

Празникът не е постен, така че на нея може да сложите различни месни ястия - свински ребра, луканка, кървавица, баница, кисело зеле, ошав и разбира се, варено жито, което присъства на всички обреди в България.

Имен Ден

Ивановден задържа мястото си в класацията като празникът с най-много именици.
Празнуват всички носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Ива, Иво, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоанна, Йовко, Йовка, Йонка, Йончо, Йонко, Йото, Ивон, Ивон, Ивета, Ивелина, Ивелин, Иванина, Ивалина, Ваня, Ваньо, Яна, Яне, Деян, Калоян, Жана, Жан.