Лазаровден

Лазаровден поставя началото на празниците свързани с Възкресението, като е следван от Цветница и Великден. Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица, затова е от тъй наречените подвижни празници.

Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени.
Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее.

Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища.

Традицията повелява да се откъснат зелени върбови клонки ,които ще красят вратите на следващия ден - Връбница /Цветница/.

Традиция

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

В миналото нашите пра деди са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен, че помага на девойките да се превърнат в жени, то помага и на пролетта да смени зимата. 

Най - характерният обичай на този ден е т.нар. Лазаруване.
Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството.

По стари български традициии обичаи, подготовката за Лазаровден започва да се готви още от постите.
По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото.

На Лазаровден празничният обред започва рано сутринта. Младите момичета започват да се групират се по възраст и по чети, като в четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.
Пременени в народни носии или невестини дрехи, лазарките обхождат селото, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.

Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” - лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят, кой от тях ще пристигне първи. Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката й.

Суеверия

С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват.

• Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята.
• Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…“
• Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това, с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
• Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, ще бъде щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.
• С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, според което девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.

В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било "лошаво".
Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства.
Девойката се изплашила, настигнала майка си и татко си, без да им разкаже нищо за това, което се е случило.
След като  съборът приключил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея.
След време обаче й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види.
Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но за нещастие, докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка.
Когато чула песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех.
От отчаяние, че приятелките й ще я видят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх.
Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено.
Танцът нарекли "буенец", а девойките, които го изпълняват - "лазарки".