Празникът на Свети Филип, Коледни Заговезни и Вълчите дни – Началото на Коледните Пости

На 14 ноември отбелязваме деня на Свети Филип – апостол и мъченик, а с него и Коледни Заговезни, с които се поставя началото на четиридесетдневния Коледен пост. В българските народни вярвания този ден също така отбелязва началото на Вълчите празници, време, белязано от магични обреди и строго спазвани забрани.

Описание:
Денят на Свети Филип, познат в България като Мратинци или Мратиняк, е не само религиозен празник, но и част от уникални български традиции. В народните вярвания на този ден започват Вълчите празници – поредица от магически ритуали за защита от зли сили и вълци, които продължават до 21 ноември. Празникът е съпътстван с обредни гозби, ритуали и табута, а след него вярващите влизат в четиридесетдневния Коледен пост, подготвяйки се за посрещането на Рождество Христово.

История на Празника на Свети Филип

Свети Филип е един от дванадесетте апостоли на Христос, роден в град Витсаида край Галилейско море. След Възкресението на Христос, Филип започва своята проповедническа мисия из Сирия и Мала Азия заедно с апостол Вартоломей и сестра си Мириам. В град Йерапол те биват заловени, обвинени в магьосничество и разпънати. Легендата разказва, че по време на разпятието на Филип, градът е бил разлюлян от силно земетресение, а на мястото на смъртта му поникнала лозница като знак за вечния живот.

Традиции и Значение на Коледните Заговезни

На 14 ноември в България се празнуват Коледните Заговезни – ден, в който се консумира последната месна храна преди началото на Коледните пости. Традиционната трапеза включва ястия като кокошка с кисело зеле, тиквеник с орехи и пълнени чушки с боб. Следващите четиридесет дни на пост изискват както телесно, така и духовно пречистване, с които вярващите се подготвят за радостта на Рождество Христово.

Вълчите Празници в Българската Народна Традиция

Свети Филип в народните вярвания се свързва с началото на Вълчите празници – период на строги забрани, предназначени да предпазят хората и домакинствата от злите сили и вълците. На този ден в Северозападна България се колят черни пилета, наричани мратинчета, в чест на духа Мратиняк, чиято мисия е да пази кокошките и добитъка от злини. Жените връзват ножове и ножици с червен конец, за да „завържат“ устата на вълците, и не работят с вълна, за да предотвратят нападения над стадата.

Как се празнува и отбелязва празникът

Празникът на Свети Филип и Коледни Заговезни се отбелязва с празнична трапеза в дома, на която задължително се сервира месно ястие. Стопанката на дома трябва да раздаде от ястието на всички около масата и след това да скрие лъжицата, която ще използва отново чак на Коледа, когато приключват постите.

Интересни Факти

• Името Филип означава „обичащ конете“ на старогръцки и е било широко използвано от владетели – например бащата на Александър Велики, Филип II Македонски.
• Вълчите дни, част от българската традиция, са смятани за един от най-опасните периоди през годината. Строгите забрани, свързани с тези дни, се спазват неотклонно – жените не докосват ножове или ножици, за да избегнат „отварянето на устите на вълците.“
• Според народното поверие, деца, заченати по време на Вълчите дни, ще бъдат по-уязвими на лоши влияния или ще имат необикновени способности.

Свети Филип, Коледни Заговезни и Вълчите празници събират в себе си както религиозни, така и дълбоко народни традиции, които свързват миналото с настоящето и правят този ден специален за българите.