Тодоровден

Точно 40 дни преди Великден, българският народ предава легендата за Свети Тодор, който на този ден облича девет кожуха, яхва коня си и отива да моли Господ да дойде лятото. 
Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости иедин от първите пролетни празници в народния календар.
Познат е още като "Конски Великден" и се отбелязва се с тържествено почитане на конете, с бурните кушии /надбягване с коне/.

Много от народните празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания.
Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец.
Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.
Според народните представи, на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери дали растат посевите. Сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято.”

Обичаи

Мъжете и жените си разпределят обичаите.
Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне.

Жените
Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките.
Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството.
От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод.
Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.

Мъжете
На изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията.
На някоя просторна поляна се организира трасето на надбягването, а цялото село да наблюдава напрегнатото зрелище.
След надбягването на което печели най-бързият, следва награждаването - торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място - всеобщото уважение и признание. По традиция конят-победител от кушията се награждава също с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа.
Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните и завършват с празнично хоро.