Йордановден | Богоявление

Богоявление е един от най-тържествените църковни празниции се отбелязва винаги  на 6 януари. Този ден е посветен на Светото кръщение на Иисус Христос в река Йордан.
Ритуалите на Йордановден в традицията са свързани с кръщението и освещаването на водата и кръста, в различни райони на страната празникът се нарича с имената Кръстовден, Водици или Водокръщи.
В Югозападна България обредът за къпане на Богоявление се нарича Мъжки водици, а в Родопите се нарича Хаскане.

На различни места в България - Калофер, Зверино и др. на Богоявление се играе зрелищно мъжко хоро в ледените води на реките Тунджа, Искър и др. Вярва се, че всеки влязъл в тях, ще бъде пазен от болестите през цялата година.

Легенда

Богоявление е денят, на който Йоан Кръстител покръстил братовчед си Исус Христос във водите на река Йордан.
В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. Оттук идва названието на празника Богоявление, който се отбелязва с литургия и водосвет.
На Йордановден Христос се потопил три пъти във водите на река Йордан. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека в него. Умира грешният човек, наследник на Адам, преражда се, възкръсва духовно пречистеният човек. След кръщението започва страданието, истинското понасяне на греха и изкуплението на земните хора.

Традиции и поверия

Според народните вярвания, до този ден дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконджуви дни. С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Злите сили са победени и прогонени. Йордановден поставя края и затваря вратата на лошия свят.

Свето Богоявление се смята за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. На този ден се извършва Богоявленска литургия, освещава се вода, а след това свещениците отиват до водоем /море, река, езеро/ и хвърлят във водите кръста. Мъжете се спускат да го извадят, като се вярва, че този, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.

Още в ранно утро, преди изгрев слънце, по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна „кръстена“ вода.
На потока или край кладенеца измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.

В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят „хаскане“. Той се изразява в обредно къпане на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в новия социален кръг.
Къпането се извършва от мъже-„хаскари“ или „къпинчари“. Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Къпаните се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде окъпан, трябва да се откупи с почерпка.

След осветяването на водата настъпва краят на мръсните дни /от Коледа до Йордановден/ и започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници /от Йордановден до Заговезни/

Суевеия

• Според поверието в полунощ преди празника, реките спират да текат и стават лековити.
  Вярва се, че водата на този ден има свещени и лечебни свойства и затова се пази през цялата година.
• Българите казват, че през нощта срещу празника небето се отваря, и всяко желание се изпълнява, ако човек изрече на глас това, което иска.
• Според православната традиция на Богоявление във всеки храм се прави водосвет, като водата също се пази през цялата година, тъй като се смята, че има лечебна сила. Тази светена вода не се смесва с други светени води.
• Стопаните събират пепелта от огнището, защото се вярва, че и то придобива лечебна сила. На реката носят части от ралото, които потапят във водата, за да е бяло житото, и хвърлят в нея три трески от бъдника, за да изтече всяко зло.
• В някои краища на страната, след като се върнат от църква, хората слагат брадва с острието нагоре, като всеки я прескача, за да спрат болестите.
• Със светената вода се замесва пита, от нея се слага във виното и зелевия сок, за да ги пази от разваляне.
• Правят се и различни гадания за здраве и дълголетие. Момите измиват с вода лицата си, за да са бели и румени, и гадаят за кого ще се омъжат.
• Ако на Богоявление замръзне китката, с която свещеникът ръси светената вода, то годината ще е здрава и плодотворна. А ако на самия ден е топло – житото ще бъде гъсто.
  На Йордановден се правят прогнози за бъдещото плодородие и за времето през годината.
  Ако денят е студен и сух, то се очаква плодородна година.

Трапеза

В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря.
На трапезата се поставят само постни храни - прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, фасул, вино, както и суровото жито, орехите и недогорялата свещ от втората кадена вечер.
Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето, суровото жито се дава сутринта на кокошките,
а свещта, която е горяла на трапезата на последната кадена вечеря, се запазва и когато през лятото дойдат градоносни облаци, тя се пали, като се вярва, че така ще спре природната стихия.
Най-възрастният мъж в семейството прекадява ястията с лемежа от ралото, после чупи питата и изрича благославя.

Имен ден

Имен ден на Йордановден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Богдан, Богомил, Борил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара.